„ДЕВИЧЬЕ ГОРЕ”
Иван Семёнович Барков (1732-1768 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОМИНСКИ НЕВОЛИ
Девойката тъгува, ден и нощ тъжи,
безпомощно лежи:
беда такава вече често я застига –
двамина не пристигат, а един не стига.
Ударения
МОМИНСКИ НЕВОЛИ
Дево́йката тъгу́ва, де́н и но́шт тъжи́,
безпо́моштно лежи́:
беда́ така́ва ве́че че́сто я засти́га –
двами́на не присти́гат, а еди́н не сти́га.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Барков
ДЕВИЧЬЕ ГОРЕ
Горюет девушка, горюет день и ночь,
Не знает, чем помочь:
Такого горя с ней и сроду не бывало:
Два вдруг не лезут ей, а одного так мало.
---------------
Руският поет и преводач Иван Семьонович Барков е роден през 1732 г. в селище близо до Петербург. Добива популярност като автор на еротически стихове. Учи в Московския университет, многократно е упрекван за хулиганските си прояви. Ученик е на Михаил Ломоносов, който през 1754 г. го привлича към своя екип и като преводач към Академията на науките. Там заради буйния си характер многократно е уволняван, а след смъртта на Ломоносов е изпъден окончателно. Написал за себе си епитафията: „Живя грешно и умря смешно!”, причините за ранната му смърт остават неизвестни. Творчеството му се дели на две части – печатано и апокрифно. Сред произведенията му най-популярни са одите „Житие князя А. Д. Кантемира” (1762 г.), „На всерадостный день рождения Петра III” и „Сокращение универсальной истории Гольберга” (1766 г.). Превежда от италиански „Мир Героев” (1762 г.), „Квинта Горация Флакка Сатиры или Беседы” (1763 г.), „Федра, Августова отпущенника, нравоучительные басни” (1764 г.) и др. Но най-голяма известност добиват неговите непечатани „Срамные (шутливые) оды”. Сред съвременните издания на негови творби заслужават внимание „Девичья игрушка, или Сочинения господина Баркова” (1992 г.) и „Барков И. С. Стихотворения” (2001 г.). Умира през 1768 г. в Петербург.